За Анна Цолова и другите живи журналисти
Коментар от Полина Паунова:
Сигурно познавате тази крилата фраза от “Госпожа Министершата ” на Бранислав Нушич: политик и муха се убиват с вестник. След като доби известност в България, този израз години наред се повтаряше до погнуса от политици и публицисти: първите го употребиха като “защита ” против медийни изявления, а вторите го повтаряха като мантра, с цел да основат легенда за личната си значителност.
Но напоследък не съм чувала някой да напомня тази фраза. Може би тъй като политиците знаят, че в случай че се договорят между тях, медиите няма по какъв начин и драскотина да им нанесат. Журналистите пък от дълго време схванаха, че не са и не могат да бъдат четвъртата власт, каквато роля бодро им отрежда понякога някой властимащ, с цел да подчертае, че по тия географски ширини медийната независимост най-малко на думи е неприкосновена.
Как обаче се убива публицист? Със стол. С опразнен стол. Рецептата ни даде наскоро в ефир Антон Тодоров от ГЕРБ, който след това подаде оставка и напусна Народното събрание. Но както гласи друга банална фраза: подозренията останаха.
Навярно няма нищо инцидентно в това, че Тодоров адресира репликата “да не ви се опразни столчето ” към водещия Виктор Николаев, който месеци преди този момент остана без екранната си партньорка Анна Цолова. Отсъствието ѝ бе аргументирано с иден “лайфстайл план ”, който обаче по този начин и не започва. Малко преди да изпадне от екрана, Цолова получи в ефир поздрави от скандалния народен представител и медиен магнат Делян Пеевски, общително предадени от сътрудника му Йордан Цонев.Противоречието
" След 19 години в новините и настоящата журналистика, 13 от които в утринния блок на двете най-големи малките екрани, избрах за себе си нова посока и взех решение да предложа на Нова телевизия един друг план ", гласеше прессъобщението на медията, в което водещата бе представена с едно изречение. След което тя безусловно потъна. За да изплува още веднъж едвам тази седмица - цяла година по-късно. В обрано изявление пред женско списание и във Facebook постинг Цолова показа следното: " От много време обмислях да се разделя с дейната публицистика и журналистика. Но не аз избрах момента по кое време да се случи това ".
Така на процедура Цолова опроверга цитираното прессъобщение. И удостовери, че столчетата на публицистите фактически се опразват. Не стана ясно за какво тя не направи даже начин на живот предаване. Напълно ясно е обаче, че за нея явно няма място в нито една от огромните малките екрани, които другояче се конкурират за известните лица в сектора.
В изявлението си самата Цолова споделя, че в никакъв случай не е била “остър публицист ”. " Затова бях учудена, че естествени и наложителни въпроси се одобряват за храброст, подвиг и заостреност. ” Факт е, че Цолова не е била проверяващ публицист. Факт е, че не е била и коментатор. Но безспорен факт е също по този начин, че в работата си тя не подминаваше същностните въпроси. Не спря да пита за КТБ, не пропускаше въпроса “КОЙ ” - без значение с коя част на политическия набор говореше. След като столчето ѝ бе опразнено, утринната журналистика стана много по-обла.
Журналистиката в България въпреки всичко се сеща понякога за себе си. Например когато попадне в ранглиста, отсъждаща ѝ последно място в цяла Европа. Тогава за към седмица се стартира едно самоокайване, след което всичко замира - до идната година, когато още веднъж сама установи гибелта си. Ето за какво задаването не на остри, а въобще на някакви въпроси се трансформира в подвиг. И тъй като тези, които питат, са малко, столчетата им умерено могат да бъдат опразнени. Как и за какво осиротяват местата им - това никой не пита, тъй като би било “острота ”.
Омертата
Обществото обаче има потребност от въпроси. Има потребност от хора, които да ги задават от негово име, да търсят отговорност от негово име, да напомнят позиции от негово име. И най-много да работят в негов, а не в нечий корпоративен интерес.
Ето за какво това гладно за от малко малко прилични журналисти общество неотдавна самó си измисли легенда за убита “разследваща журналистка ”. Защото изпитва потребност някой да е на негова страна, някой да разобличава политическата класа. Затова и след внасянето на изясненост по проблема с брутално убитата русенска журналистка се появи основателният въпрос дали не ни се е желало да има публицист, погубен таман поради работата си. Като един тип доказателство, че въпреки всичко има хора, които си правят отговорностите съзнателно и безкомпромисно.
Проблемът обаче е надалеч по-голям: шумът към гибелта на Виктория Маринова стихна с намирането на обвинен. Докато шумът към опразнения стол на Анна Цолова стихна и без обвинен.
А в тази ситуация с живата водеща отново става дума за ликвидиране. Но не физическо. И освен на съответния публицист. Този случай е символен за омертата в България. Той е знак на онази договорка за безмълвие, в която влизат и ръководещи, и съпротива, и бизнес, и правосъдна власт, и медии. Сделка за тишината, която не трябва да бъде нарушавана даже и от напълно плахи въпроси. За постигането на това не е належащо физическо ликвидиране. Нужно е единствено да се опразни столчето. А когато това се случи, никой не търси причинителя. Той някак си е явен. Пък и никой не тъжи за официално живите публицисти.
Автор Полина Паунова
Сигурно познавате тази крилата фраза от “Госпожа Министершата ” на Бранислав Нушич: политик и муха се убиват с вестник. След като доби известност в България, този израз години наред се повтаряше до погнуса от политици и публицисти: първите го употребиха като “защита ” против медийни изявления, а вторите го повтаряха като мантра, с цел да основат легенда за личната си значителност.
Но напоследък не съм чувала някой да напомня тази фраза. Може би тъй като политиците знаят, че в случай че се договорят между тях, медиите няма по какъв начин и драскотина да им нанесат. Журналистите пък от дълго време схванаха, че не са и не могат да бъдат четвъртата власт, каквато роля бодро им отрежда понякога някой властимащ, с цел да подчертае, че по тия географски ширини медийната независимост най-малко на думи е неприкосновена.
Как обаче се убива публицист? Със стол. С опразнен стол. Рецептата ни даде наскоро в ефир Антон Тодоров от ГЕРБ, който след това подаде оставка и напусна Народното събрание. Но както гласи друга банална фраза: подозренията останаха.
Навярно няма нищо инцидентно в това, че Тодоров адресира репликата “да не ви се опразни столчето ” към водещия Виктор Николаев, който месеци преди този момент остана без екранната си партньорка Анна Цолова. Отсъствието ѝ бе аргументирано с иден “лайфстайл план ”, който обаче по този начин и не започва. Малко преди да изпадне от екрана, Цолова получи в ефир поздрави от скандалния народен представител и медиен магнат Делян Пеевски, общително предадени от сътрудника му Йордан Цонев.Противоречието
" След 19 години в новините и настоящата журналистика, 13 от които в утринния блок на двете най-големи малките екрани, избрах за себе си нова посока и взех решение да предложа на Нова телевизия един друг план ", гласеше прессъобщението на медията, в което водещата бе представена с едно изречение. След което тя безусловно потъна. За да изплува още веднъж едвам тази седмица - цяла година по-късно. В обрано изявление пред женско списание и във Facebook постинг Цолова показа следното: " От много време обмислях да се разделя с дейната публицистика и журналистика. Но не аз избрах момента по кое време да се случи това ".
Така на процедура Цолова опроверга цитираното прессъобщение. И удостовери, че столчетата на публицистите фактически се опразват. Не стана ясно за какво тя не направи даже начин на живот предаване. Напълно ясно е обаче, че за нея явно няма място в нито една от огромните малките екрани, които другояче се конкурират за известните лица в сектора.
В изявлението си самата Цолова споделя, че в никакъв случай не е била “остър публицист ”. " Затова бях учудена, че естествени и наложителни въпроси се одобряват за храброст, подвиг и заостреност. ” Факт е, че Цолова не е била проверяващ публицист. Факт е, че не е била и коментатор. Но безспорен факт е също по този начин, че в работата си тя не подминаваше същностните въпроси. Не спря да пита за КТБ, не пропускаше въпроса “КОЙ ” - без значение с коя част на политическия набор говореше. След като столчето ѝ бе опразнено, утринната журналистика стана много по-обла.
Журналистиката в България въпреки всичко се сеща понякога за себе си. Например когато попадне в ранглиста, отсъждаща ѝ последно място в цяла Европа. Тогава за към седмица се стартира едно самоокайване, след което всичко замира - до идната година, когато още веднъж сама установи гибелта си. Ето за какво задаването не на остри, а въобще на някакви въпроси се трансформира в подвиг. И тъй като тези, които питат, са малко, столчетата им умерено могат да бъдат опразнени. Как и за какво осиротяват местата им - това никой не пита, тъй като би било “острота ”.
Омертата
Обществото обаче има потребност от въпроси. Има потребност от хора, които да ги задават от негово име, да търсят отговорност от негово име, да напомнят позиции от негово име. И най-много да работят в негов, а не в нечий корпоративен интерес.
Ето за какво това гладно за от малко малко прилични журналисти общество неотдавна самó си измисли легенда за убита “разследваща журналистка ”. Защото изпитва потребност някой да е на негова страна, някой да разобличава политическата класа. Затова и след внасянето на изясненост по проблема с брутално убитата русенска журналистка се появи основателният въпрос дали не ни се е желало да има публицист, погубен таман поради работата си. Като един тип доказателство, че въпреки всичко има хора, които си правят отговорностите съзнателно и безкомпромисно.
Проблемът обаче е надалеч по-голям: шумът към гибелта на Виктория Маринова стихна с намирането на обвинен. Докато шумът към опразнения стол на Анна Цолова стихна и без обвинен.
А в тази ситуация с живата водеща отново става дума за ликвидиране. Но не физическо. И освен на съответния публицист. Този случай е символен за омертата в България. Той е знак на онази договорка за безмълвие, в която влизат и ръководещи, и съпротива, и бизнес, и правосъдна власт, и медии. Сделка за тишината, която не трябва да бъде нарушавана даже и от напълно плахи въпроси. За постигането на това не е належащо физическо ликвидиране. Нужно е единствено да се опразни столчето. А когато това се случи, никой не търси причинителя. Той някак си е явен. Пък и никой не тъжи за официално живите публицисти.
Автор Полина Паунова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ